Унижението и обезценяването и са все начини за психологически натиск върху човек, това е вид невербално насилие. Когато човек не може да бъде повлиян физически, удрян, бит, се използват техники, които могат да причинят болка, която носи много по-голям заряд от физическия. Психиката не е в състояние да се лекува сама. Ето защо много хора, които са били подложени на такова психическо насилие, отново и отново са принудени да изпитват своята болка и унижение, да намалят самочувствието, самоунищожавайки се отвътре. Такова насилие се нарича още тихо, защото външно е трудно да го разпознаем.
Много семейства страдат от факта, че един от съпрузите систематично унижава другата си половина. Вземете например ситуация, в която съпругът е тиранин, а съпругата е жертва.
Ако съпругата не казва на никого за това, тогава отвън изглеждат като идеално семейство: той не крещи, не я бие и в същото време тя улавя всяка негова дума и се опитва да му угоди във всичко.
Само тези, които са били на мястото на „жертвата“, могат да разпознаят това. Например, когато жена наблюдава с ужас израженията на лицето и жестовете на съпруга си, докато той говори. В крайна сметка можете дори да ви убият с една дума
Унижението не винаги е придружено от кавги, скандали, понякога са достатъчни изражения на лицето, жестове, сумтене и дори поглед. Жертвите на унижение винаги биват издавани от поглед, в който прозира постоянна бдителност, в него се крие страх.
Какво да правите?
На първо място, помислете – от кой момент започна това?
Може би така са се развили от самото начало, но благодарение на общественото мнение „Той не пие, не бие, какво още ти трябва?“ или унижението се е превърнало в норма?
Както позволявате да се държат с вас на едно място, така го позволявате навсякъде. Моделите на това поведение водят началото си от детството, наслоени са генетично. Често дори не човек не осъзнава, че е жертва и даже самият той се държи като агресор, защото това е начина да се защити.
Ако имате това чувство, може да се включите в индивидуална работа с мен: