ОТГОВОРНОСТ

Кой носи отговорност за това как се чувствате сега? Вашите гени, родители, учители, мъж, жена, правителство.. Бог? Този подход се вижда навсякъде.

Потайте човека защо се е оказал в тази ситуация и той започва: „Когато бях малък…. “

Съществува древна наука за това как да създаваме страдание. Качеството ни на живот се определя от умението да реагираме на различни сложни ситуации с които се сблъскваме. Ако умението да се реагира компетентно, умно и чувствително се замества с пасивност и компулсивност ние сме заробени от ситуацията. Това значи, че природата на на нашия жизнен опит се определя от обстоятелствата, не от нас самите.

Да бъдеш отговорен означава да си напълно съзнателен. Да си жив значи да осъзнаваш. Когато сте извън тялото и ума, вие се докосвате до самия източник на съзнание. Тогава разбирате, че Вселената е съзнателна.

Термина отговорност се използва толкова широко и безразборно. Отговорност не значи да вземете бремето на целия свят или да живеете с постоянно съзнание за вина. Отговорността е просто способността да отговориш, да се отзовеш. Ако решите: “Аз нося отговорност“- значи вие имате възможност да отговорите и обратно. Нужно е да разберете, че носите отговорност за това, което се явявате вие самите и не се явявате, за това което се случва с вас. Това не е игра на ума, стратегия за лек живот или философска теория. Това е реалност.

Това е способността на вашето физическо съществуване е възможността на тялото непрекъснато да се отзовава на цялата вселена. Вие дишате това, което издишат дърветата. Този кръговрат продължава непрекъснато. Едната половина от дихателната ви система виси там на дърветата. Ако го осъзнаете и изпитате тази взаимовръзка, няма да има нужда някой да ви казва: “Съхранявайте дърветата“.

Въпроса за отговорността не е удобна философия, която да ви накара да се помирите с всичко съществуващо. Това е пробуждане към реалността. Способността да се отзовавате на физическата Вселена вече е физическа реалност. Само вашите мисли и емоции е нужно да го осъзнаят този факт.

Да предположим, че офиса ви има проблем. Вие си мислите, че това е свързано с някой колега, който не е постъпил добре. Може да се скарате, да го уволните и след това дни наред колегите ви ще усещат последствията от вашия гняв. Ще си вдигнете кръвното Ще се наложи да работите усилено, за да възстановите мира и доверието.

Може да се случи и друго. Да поемете отговорност, но това не значи да се почувствате виновни за това. Това значи съзнателно да отговорите на ситуацията.

Когато поемете отговорност значи, че ще можете да вземате адекватни решения, вместо да обвинявате другите. Ако често живеете в този режим ще се окажете на място, където има повече възможности. Това е майсторство. Ако вие поемете абсолютна отговорност за всичко, което се случва около вас, то вие ще създавате ситуации, които ще ви карат да сте уверени, ще имате свободата да създадете себе си такъв, който искате да бъдете, вместо да реагирате на ситуации, в които сте се оказали.

Реактивността и пасивността са робство. Отговорността е свобода. Вие не можете да управлявате външните ситуации, но вътрешните- можете винаги. Гнева като първа реакция е разрушителен по същността си и провокира неразумни действия. Ако погледнете внимателно на живота си ще видите, че най-идиотските и негативни постъпки се извършили в това състояние. Ще разберете, че работите против себе си и ако е така, вие се самосаботирате, собственото си благополучие. Това е неразумен избор. Гнева е неприятен за вас и към тези, към които е отправен. Гнева мени химията на тялото и организма става токсичен. Ако често го изпитвате това е катастрофално за физиката и психиката.

Някой правят семинари за управление на стреса. Защо е нужно да управляваш стреса. Не е ли добре да управляваш парите си, времето си… Станало е норма да се живее в стрес.

Ако не сте в ярост сте в синхрон с цялата Вселена, ако се гневите сте присъединени към определена група.

Ако умеете правилно да реагирате, вие ще игнорирате миналото и ще започнете да разширявате полето от възможности. Винаги имате избор- дали да отговорите осъзнато или да реагирате неконтролируемо. Използвайте неприятните ситуации като възможност за израстване, а не като обидени на съдбата си хора.

Аз нося отговорност за това, което съм аз сега. Тогава ще направите стълба за собствения си ръст. Ако обвинявате другите за несбъднатия си живот, то вие се отричате от своето бъдеще. Ако сте на ниво на съзнателна отговорност, то нямате никакви трудности.

Как позволявате опита да ви обогати? Обида, гняв, ревност, тъга и депресия са отрова, на която позволявате да ви съсипе живота и вие сами пиете.. При някой отива цялото ценно време за да осъзнаят тази проста истина.